Целите, определени с Договорите за ЕС, се постигат чрез няколко вида правни актове. Някои са обвързващи, а други не. Някои се отнасят до всички държави от ЕС, а други само до някои от тях.
Регламенти
Регламентите са обвързващи законодателни актове. Те трябва да се прилагат в своята цялост във всички страни от ЕС. Например, когато срокът на действие на регламента на ЕС за премахване на таксите за роуминг при пътуване в рамките на ЕС изтече през 2022 г., Парламентът и Съветът приеха нов регламент, за да се подобри яснотата на предишния регламент и да се гарантира прилагането на общ подход по отношение на таксите за роуминг в продължение на още десет години.
Директиви
Директивата е законодателен акт, с който се определя цел, която страните от ЕС трябва да постигнат. Отделните държави обаче сами изготвят свои закони, с които да постигнат съответните цели. Пример за това е Директивата на ЕС за пластмасовите изделия за еднократна употреба, с която се понижава въздействието на някои пластмаси за еднократна употреба върху околната среда, например чрез намаляване или дори забрана на употребата на пластмаси за еднократна употреба, като чинии, сламки и чаши за напитки.
Решения
Решенията са задължителни за тези, за които се отнасят (например страни от ЕС или предприятия), и се прилагат пряко. Например Съветът прие решение, с което на Хърватия се разрешава да приеме еврото на 1 януари 2023 г. Решението се отнася само до тази страна.
Препоръки
Препоръките не са обвързващи. Когато Комисията отправи препоръка доставчиците на медийни услуги в държавите от ЕС да подобрят прозрачността на собствеността си и да гарантират редакционната си независимост, това не доведе до никакви правни последици. Препоръките позволяват на институциите да изразяват своето мнение и да предлагат насоки за действие, без това да води до правни задължения за тези, за които са предназначени.
Становища
Становището е инструмент, който позволява на институциите да направят изявление, без да налагат правни задължения на тези, за които то е предназначено. Становищата не са задължителни. Становища могат да издават основните институции на ЕС (Комисия, Съвет, Парламент), Комитетът на регионите и Европейският икономически и социален комитет. Когато се изготвят закони, комитетите дават становища от своята специфична регионална или икономическа и социална гледна точка. Например Европейският икономически и социален комитет излезе със становище относно стратегията на Комисията за малките и средните предприятия Next GenerationEU.