Европейският съюз и неговите държави членки
Основаване: през 1951 г. след Втората световна война от шест държави (Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция).
Настоящи държави членки: 27 държави.
Кандидати за бъдещо членство: 9 държави кандидатки и 1 потенциален кандидат.
Институционална структура: ЕС разполага с уникална структура от институции, органи и агенции, които работят за общите интереси на Съюза и на европейските граждани. В ЕС има 7 европейски институции, 9 органа на ЕС и над 30 децентрализирани агенции с конкретни функции. Те се намират в различни части на Съюза.
Избори: на всеки пет години се провеждат европейски избори за определяне на нови членове на Европейския парламент.
Хора, площ и отворени граници
Население: близо 450 милиона жители, което представлява 5,5 % от световното население.
Динамика на населението: според оценките на специалисти населението на ЕС ще нараства постоянно до 2026 г., след което се очаква то да намалее до 420 милиона души към 2100 г.
Мултикултурни общества: около 43 милиона от хората, живеещи в ЕС, са чуждестранни граждани. Почти 14 милиона от тях са граждани на държави от ЕС, различни от страната, в която пребивават. Останалите са граждани на държави извън ЕС. Средно 3,1 % от хората, които живеят в дадена държава от ЕС, са от други държави от Съюза, а 6,4 % са граждани на държави извън ЕС.
Площ: 4 милиона km². Германия е държавата с най-многобройно население в ЕС, а Франция е с най-голяма територия. Малта е най-малката страна в Съюза както по отношение на населението, така и по отношение на площта.
Урбанизация: 39 % от населението на ЕС живее в големи градове, 36 % — в по-малки градове и предградия, а 25 % — в селски райони.
Отворени граници: Шенгенското пространство дава възможност на хората да пътуват без гранични проверки от 1985 г. насам. То е в основата на принципа на свободно движение в ЕС, благодарение на който всеки гражданин на Съюза може да пътува, работи и живее във всяка държава от ЕС без специални формалности. Всички държави от ЕС, с изключение на Кипър и Ирландия, са членове на Шенгенското пространство. Последните държави, които се присъединиха към него (през март 2024 г.), са България и Румъния. Четири държави извън ЕС (Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн) също са част от Шенгенското пространство.
Източници: Евростат – данни за 2024 r. за населението, световното население, гражданството на жителите, площта, градското и селското население, данни за 2023 г. за демографските прогнози
Икономика, търговия и публични финанси
Единен пазар: Европейският съюз функционира като единен пазар, съставен от 27-те държави от ЕС и, с някои изключения, 4 държави извън Съюза. Това означава, че стоките, услугите, капиталите и хората могат да се движат свободно без технически, правни и бюрократични пречки.
Единна валута: еврото е въведено през 1999 г. и понастоящем е официалната парична единица в 20 държави от ЕС. Тези държави са известни като „еврозона“. Еврото допринася за европейската интеграция, като дава възможност на хората в еврозоната да се възползват от единния пазар. Повечето държави от ЕС изнасят между 50 % и 80 % от стоките си в други държави от Съюза.
БВП: ЕС е една от най-големите икономики в света — БВП, или общата стойност на всички стоки и услуги, произведени в Съюза, възлиза на почти 18 трилиона евро. Най-голям е делът на Германия, следвана от Франция и Италия. Услугите съставляват 74 % от БВП на ЕС, а промишлеността — почти цялата останала част.
Бюджет на ЕС: ЕС има собствен бюджет, чрез който финансира приоритетите си и големи проекти, които повечето държави от ЕС не биха могли да финансират самостоятелно поради техния размер или трансграничен характер. Настоящият дългосрочен бюджет е за периода 2021—2027 г. и възлиза на около 2 трилиона евро.
Дълг: общият държавен дефицит в ЕС се равнява на 3,2 % от БВП. Консолидираният брутен дълг в ЕС възлиза на 81 % от БВП, което е понижение спрямо пика от 90 % през 2020 г. по време на пандемията. Гърция, Италия, Франция, Испания и Белгия са с най-висок дълг, като при всички тях съотношението на дълга спрямо БВП надхвърля 100 %. Люксембург, България и Естония са с най-ниско съотношение.
Търговия: ЕС е най-големият износител на промишлени стоки и на услуги в света. Неговият дял в световната търговия със стоки е около 14 %.
Търговски партньори: САЩ са най-големият вносител на стоки от ЕС, а Китай е най-големият износител на стоки за Съюза. Водещите търговски партньори на ЕС в областта на услугите са САЩ и Обединеното кралство.
Източник: Евростат – данни за 2024 г. за БВП, икономическите сектори, търговията в рамките на ЕС, търговските партньори по отношение на стоките, държавния дефицит, консолидирания брутен дълг, дела в световната търговия, данни за 2023 г. за търговските партньори по отношение на услугите
Енергетика и климат
Цели в областта на климата: ЕС е пионер в борбата с изменението на климата и екологизирането на икономиката и е на път да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент в света до 2050 г. Той е поел ангажимент да намали нетните емисии на парникови газове с поне 55 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
Емисии: през последното десетилетие емисиите на парникови газове в ЕС са намалели с 19 %.
Изкопаеми горива: почти 70 % от енергията в ЕС все още се произвежда от въглища, нефт и газ. ЕС работи за намаляване на енергийната си зависимост от други държави, като понастоящем 58 % от енергията се внася.
Енергия от възобновяеми източници: 24,5 % от потребяваната в ЕС енергия вече е от възобновяеми източници и този дял непрекъснато нараства. Възобновяемите източници на енергия са водещият ресурс за производство на електроенергия. Швеция е начело сред държавите от ЕС, като почти две трети от потребяваната в страната енергия е от възобновяеми източници. След нея се нареждат Финландия, Дания и Латвия. Делът на възобновяемите източници на енергия е най-нисък в Ирландия, Малта, Белгия и Люксембург.
Източник: Евростат - данни за 2024 г. за енергията, данни за 2023 г. за емисиите на парникови газове, изкопаемите горива, енергийната зависимост, и енергията от възобновяеми източници
Качество на живот, работни места и равенство
Очаквана продължителност на живота: почти 79 години за мъжете, 84 години за жените.
Здраве: 68 % от живеещите в ЕС хора на възраст 16 или повече години заявяват, че се чувстват в добро или много добро здраве.
Демографски промени: през последните десетилетия в голяма част от Европа се наблюдава застаряване на населението. Това ще има сериозни последици за пенсионните фондове, държавните приходи и предоставянето на различни услуги, като например здравни и социални грижи. Съотношението на броя на хората в трудоспособна възраст спрямо броя на възрастните хора в ЕС е намаляло от 3,8 през 2002 г. на 2,7 през 2024 г. Това съотношение ще продължи да намалява.
Равнище на безработица: 5,9 %. Безработицата сред младите хора на възраст 15—24 години е над два пъти по-висока (14,9 %).
Работодатели: секторът на услугите определено е най-големият работодател в ЕС с дял от 74 % Останалата част от работната сила е разпределена между секторите на промишлеността, строителството, селското стопанство, горското стопанство и рибарството.
Равенство между половете: въпреки че през последните десетилетия ЕС е постигнал напредък по отношение на равенството между половете, жените в ЕС все още печелят средно с 12 % по-малко от мъжете. Мъжете обикновено заемат по-високи длъжности от жените. Например делът на жените на ръководни постове в ЕС е малко над една трета (35 %). Този дял не достига 50 % в нито една държава от ЕС, но е над 40 % в Швеция, Латвия, Полша, Унгария и България. В Кипър, Хърватия и Италия има най-малко жени на ръководни позиции.
Инфлация: 2,6 % (през 2024 г.). През последните години най-много са се увеличили цените на храните, напитките и алкохола. След рязък скок през 2022 г. и 2023 г. темпът на инфлацията за транспорта, жилищата, водата, електроенергията, газа и другите горива намаля значително.
Риск от бедност: 93,3 милиона души в ЕС са изложени на риск от бедност или социално изключване. Над една пета от европейците, живеещи в домакинство с деца на издръжка, са изложени на риск от бедност или социално изключване. 30 % от европейците, живеещи в частни домакинства, не са в състояние да се справят с неочаквани финансови разходи. Рискът от бедност е най-висок в България и Румъния, а най-нисък — в Чехия и Словения.
Източник: Евростат – данни за 2024 г. за очакваната продължителност на живота, възприятията за здравето, коефициента на възрастова зависимост, безработицата, секторите на заетост, ръководните длъжности, инфлацията, инфлацията по категории, бедността и социалното изключване, домакинствата, изправени пред неочаквани финансови разходи, данни за 2023 г. за разликата в заплащането на мъжете и жените, данни за 2022 г. за потреблението на глава от населението
Туризъм, езици и образование
Туризъм: ЕС е водещата туристическа дестинация в света, като на него се падат 40 % от международните посетители в световен мащаб. Испания, Франция, Италия и Германия са сред най-посещаваните дестинации в света, като броят на туристическите нощувки във всяка от тези четири държави надхвърля 430 милиона годишно. Освен това всяка година хората, живеещи в ЕС, извършват близо 1,2 милиарда туристически пътувания с лична или служебна цел в собствената си страна или до други държави от Съюза. Това се благоприятства от свободното движение в резултат на отворените граници в ЕС.
Култура и многоезичие: в ЕС има богато културно и езиково многообразие. Езиците, които се говорят в страните от Съюза, са съществена част от неговото културно наследство. Ето защо ЕС подкрепя многоезичието и има 24 официални езика.
Изучаване на езици: в училище учениците се насърчават да изучават нови езици от ранна възраст. Така се подпомага общуването между хората през границите и се улеснява обучението в чужбина. 49 % от учениците в гимназиалния етап на средното образование в ЕС изучават два или повече чужди езика.
Висше образование: всяка година над 4 милиона души завършват висше образование. Най-често срещаните области на обучение са: бизнес, администрация и право; здравеопазване и благосъстояние; и инженерство, производство и строителство.
Обмен на студенти: от 1987 г. насам в ЕС се организира обмен на студенти чрез програма Еразъм+. През първата година участват 3200 студенти от 11 европейски държави. Оттогава програмата „Еразъм+“ е дала възможност на 16 милиона души да живеят и учат в 33 държави в ЕС и извън него.
Източник: Евростат – данни за 2024 r. за туристическите нощувки, туризма, пътуванията на европейците, данни за 2023 г. за учениците и изучаването на езици, завършващите висше образование, областите на висше образование, ученето в чужбина