Защо е необходима обща валута
Създаването на Икономически и паричен съюз (ИПС) е неотменна амбиция на Европейския съюз от края на 60-те години на ХХ век. Създаването на ИПС включва координация на икономическите и фискалните политики, обща парична политика и обща валута — еврото. Единната валута има много предимства:
- улеснява трансграничната търговия между предприятията
- прави пътуването, живеенето, работата и ученето в чужбина по-лесно
- допринася за ценовата стабилност.
Въпреки това на пътя на еврото стояха някои политически и икономически пречки: по-слаба политическа ангажираност, разделение по въпроса за икономическите приоритети и сътресения на международните пазари. Всички те изиграха своята роля за забавянето на напредъка към Икономически и паричен съюз.
Пътят към еврото
Международната парична стабилност от периода непосредствено след войната не продължи дълго. Сътресенията на международните валутни пазари заплашваха общата ценова система на общата селскостопанска политика — един от основните стълбове на тогавашната Европейска икономическа общност. Петролните кризи и други сътресения се отразиха негативно на по-късните опити за постигане на стабилни валутни курсове, докато през 1979 г. бе създаденаЕвропейската парична система (EMS) .
Европейската парична система бе създадена като система от валутни курсове и бе използвана за поддържане на курса на участващите в нея валути в тесни граници. Този изцяло нов подход представляваше безпрецедентна координация на паричните политики между страните от ЕС и функционираше успешно повече от десетилетие.
От Маастрихт до еврото и еврозоната
Под ръководството на Жак Делор, който тогава бе председател на Европейската комисия, управителите на централните банки на страните от ЕС подготвиха доклада „Делор“ през 1989 г., посветен на това как може да бъде създаден Икономически и паричен съюз. Те предложихаподготвителен период, който включваше три етапа и обхващаше времето от 1990 г. до 1999 г. Европейските лидери приеха тези препоръки.
През декември 1991 г. Европейският съвет постигна споразумение за новия договор за Европейския съюз, известен още като Договора от Маастрихт, който съдържаше разпоредбите, необходими за въвеждането на паричен съюз.
След продължили едно десетилетие приготовления, на 1 януари 1999 г. еврото бе въведено — през първите три години то бе „невидима валута“, използвана само за счетоводни цели и електронни плащания. Евромонетите иевробанкнотите бяха пуснати в обращение на 1 януари 2002 г. в 12 държави от ЕС, което бе най-голямото в историята преминаване от една валута към друга.
Понастоящем над 350 милиона европейци в 21 държави от ЕС използват ежедневно единната валута, което я превръща в осезаем символ на европейската интеграция. Още държави се подготвят да приемат еврото в бъдеще.