Еврото като официална валута
Еврото е официалната валута на 21 страни от Европейския съюз, които заедно съставляват еврозоната.
Някои държави от ЕС все още работят за постигане на критериите за присъединяване към еврозоната, а Дания е предпочела да не участва в нея.
Еврото е единственото законно платежно средство в еврозоната. Това означава, че в отсъствието на конкретно споразумение относно платежните средства, кредиторите трябва да приемат плащане в евро.
Въпреки това страните по договор могат да се споразумеят да използват други официални чуждестранни валути при трансакциите си (например щатски долар). Те могат също да се споразумеят да използват частно емитирани „пари“ (например основани на ваучери платежни системи) или виртуални валути (например Bitcoin).
При тези частни и бизнес трансакции трябва да се спазва законодателството в областта на данъчното облагане, извършването на стопанска дейност, изпирането на пари и други общи правила за търговията със стоки. Разпоредбите на паричното законодателство не се отнасят за валутите, които не са официални в еврозоната.
Статутът на законно платежно средство на еврото е определен в правото на ЕС, а именно:
- Член 128, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който обхваща евробанкнотите
- Член 11 от Регламент (ЕО) No ЕС/974/98, който се прилага за евромонетите.
Цифровото евро
Европейската централна банка работи с националните централни банки от еврозоната по потенциалното емитиране на цифрово евро. Цифровото евро ще бъде публично цифрово платежно средство, достъпно безплатно навсякъде в еврозоната. То ще допълва банкнотите и монетите, като предоставя на хората допълнителен избор при ежедневните им плащания.