Родена през септември 1913 г. в еврейско семейство от средната класа в Берлин, през 1932 г. Урсула Хиршман става член на младежката организация на Социалдемократическата партия, която се съпротивлява срещу настъплението на нацистите. След като среща и след това се омъжва за Еудженио Колорни, млад италиански философ и социалист, Хиршман започва своята дейност в нелегалната антифашистка съпротива в неговата родина Италия.
Живот и дейност
Когато Колорни е арестуван и затворен на остров Вентотене, тя последва съпруга си.
Там те се срещат с Ернесто Роси и Алтиеро Спинели, които през 1941 г. стават съавтори на манифеста от Вентотене „за свободна и обединена Европа“, считан от мнозина за отправна точка за европейския федерализъм. Манифестът се чете широко от борещите се заедно с италианската съпротива срещу нацистите.
Визия за Европа
В манифеста се отправя призив за скъсване с миналото на Европа и сформиране на нова политическа система чрез преструктуриране на политиката и широки обществени реформи. Хиршман тайно пренася манифеста до континенталната част на Италия и помага за неговото разпространение.
След като напуска затвора на острова, тя пристига в Милано и става съосновател на Movimento Federalista Europeo (Европейското движение на федералистите) през 1943 г. След като Колорни е убит от фашистите, Хиршман бяга в Швейцария и участва в организирането на първия международен федералистки конгрес в Париж през 1945 г.
Политическият ангажимент на Хиршман не приключва след Втората световна война. През 1975 г. тя създава асоциацията Femmes pour l’Europe („Жени за Европа“) в Брюксел.
Копие на италианската лична карта на Урсула Хиршман.