Еврото е втората най-използвана валута в света — 39 % от финансовите трансакции се извършват в евро, като в тази цифра не са включени плащанията в рамките на еврозоната, деноминирани в евро. Еврото е привлекателна резервна валута за други държави. През 2017 г. около 20 % от световните валутни резерви са били в евро.
Лихвите в еврозоната влияят върху икономическите процеси и ценовата стабилност. Всички ежедневни движения и обмени на валути изискват управление: това е задачата на независимата Европейска централна банка във Франкфурт. ЕЦБ е централната банка на 20-те страни от Европейския съюз, които са въвели еврото — тя работи за запазване на ценовата стабилност и на покупателната способност на единната валута.
Въпреки че данъците се определят от страните в ЕС и всяка от тях взема решения за бюджета си, националните правителства създадоха общи правила за публичните финанси, за да могат да координират дейностите си за стабилност, растеж и заетост.
Производство на евробанкноти и евромонети
От 2002 г. евробанкнотите се произвеждат съвместно от националните централни банки на страните от еврозоната. Всяка национална централна банка отговаря за определен процент от общото годишно производство на банкноти с една или повече деноминации.
Отговорността за сеченето на евромонетите се пада на правителствата на страните от еврозоната.
Мерки за борба с фалшифицирането
Сигурността бе от голямо значение при създаването на дизайна на евромонетите и евробанкнотите. От влизането в обращение на единната валута досега равнищата на фалшифициране в еврозоната остават относително ниски. Тъй като евробанкнотите и евромонетите на всяка държава (евромонетите се отличават по своя дизайн), са законно платежно средство в цялата еврозона, са необходими общи правила и координация, за да се гарантира, че мерките срещу фалшифициране са еднакво ефективни във всички страни. Политиката на ЕС за борба с фалшифицирането се опира на четири стълба: предотвратяване, санкции, обучение и сътрудничество.