Симон Вейл оцелява в нацистките концентрационни лагери, а нейното детство и травматичните преживявания по време на Втората световна война допринасят за нейната отдаденост към обединена Европа – кауза, за която тя работи до края на живота си.
Бяхме убедени, че ако победителите през 1945 г. не успеят да постигнат бързо и пълно помирение с Германия, раните на Европа, която вече бе разкъсана между Изтока и Запада, никога няма да зараснат, а светът ще поеме към друг конфликт, който би бил още по-опустошителен от предишните.
Живот и дейност
Политическият възход на Вейл започва с ранната ѝ кариера като юрист. През 1974 г. се присъединява към френското правителство под ръководството на президента Жискар д’Естен като министър на здравеопазването.
Скоро след назначаването си повежда битка за легализиране на абортите във Франция и успява едва когато опозицията в Националното събрание подкрепя нейната кауза, за да прокара закона през 1975 г. Това се счита за значително постижение и законът става широко известен като „законът Вейл“.
Визия за Европа
Когато президентът Жискар д’Естен кани Вейл да оглави листата на неговата партия на първите преки избори за Европейски парламент през 1979 г., тя веднага приема.
Вейл печели място в Европейския парламент, който я избира за свой председател, и този начин тя става ръководител на първия пряко избран Европейски парламент и първата жена ръководител на институция на ЕС. Две години по-късно получава наградата „Карл Велики“, която се присъжда за принос към европейското единство.
Почит към Симон Вейл от страна на Европейския парламент.
(Това съдържание не е достъпно на вашия език.)