Като първи канцлер на новосъздадената Федерална република Германия в периода 1949—1963 г. Конрад Аденауер променя облика на следвоенната германска и европейска история повече от всеки друг. Както много политици от неговото поколение, след Първата световна война Аденауер вече е осъзнал, че траен мир може да се постигне само чрез обединяване на Европа.
Живот и дейност
Конрад Аденауер е роден в Кьолн на 5 януари 1876 г. Благодарение на брака му с жена от влиятелно семейство в Кьолн, той започва политическа кариера. Аденауер се възползва максимално от таланта си на политик. Той членува в католическата центристка партия, като кариерата му се развива стремително и през 1917 г. става кмет на Кьолн.
От края на 20-те години на ХХ век Националсоциалистическата партия (нацистката партия) започва клеветническа кампания срещу Аденауер. През 1933 г., след като нацистите вземат властта, Аденауер отказва да украси града със свастики заради посещение на Хитлер. След това е освободен от длъжност, а банковите му сметки са замразени. След неуспешния опит за атентат срещу Хитлер през 1944 г. Аденауер е задържан в известния затвор на Гестапо в Кьолн — Браувайлер.
След войната се посвещава на създаването на Християндемократическия съюз (ХДС), като се надява по този начин германците протестанти и католици да се обединят в една партия. През 1949 г. става първият канцлер на Федерална република Германия (Западна Германия).
Визия за Европа
Преживяното от Аденауер по време на Втората световна война го превръща в политически реалист и насочва вниманието му към популяризирането на идеята за общоевропейско сътрудничество. Аденауер е активен привърженик на Европейската общност за въглища и стомана, чието начало е поставено с Декларацията на Шуман на 9 май 1950 г., и на Договора за създаване на Европейската икономическа общност, подписанпрез март 1957 г.
Конрад Аденауер говори в Мец през 1966 г.
Конрад Аденауер говори на 2 юли 1966 г. в Мец
Ако успеем да създадем организация, която да позволи на французите да бъдат в течение на всичко, случващо се в сектора на производство на стомана и въглища в Германия, а на германците – да следят какво се случва в тези сектори във Франция, тази система на взаимен контрол ще бъде най-добрият начин за следване на политика, основана на доверието.