Skip to main content

Основополагащи споразумения

Европейският съюз се основава на върховенството на закона. Това означава, че Съюзът предприема всяко действие въз основа на договори, които са одобрени доброволно и демократично от всички държави — членки на ЕС. Например, ако дадена област на политиката не е посочена в договорите, Комисията не може да предлага закони в тази област.

Договорите представляват обвързващи споразумения между държавите — членки на ЕС. С тях се определят целите на ЕС, правилата за институциите на Съюза, начините на вземане на решения и отношенията между ЕС и неговите страни членки.

Договорите се изменят с цел повишаване на ефективността и прозрачността на ЕС, подготовка за присъединяването на нови страни и въвеждане на нови области на сътрудничество, като например единната валута.

Съгласно договорите институциите на ЕС могат да приемат закони, които след това страните членки прилагат. Можете да се запознаете с пълните текстове на договорите, законите, съдебната практика и законодателните предложения в базата данни за правото на ЕС EUR-Lex.

Подредени хронологично от най-нов до най-стар, основните договори са:

При всяко присъединяване на нови страни към ЕС, учредителните договори се изменят:

  • 2013 г. (Хърватия)
  • 2007 г. (България, Румъния)
  • 2004 г. (Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словения, Словакия, Унгария, Чехия)
  • 1995 г. (Австрия, Финландия, Швеция)
  • 1986 г. (Испания, Португалия)
  • 1981 г. (Гърция)
  • 1973 г. (Дания, Ирландия, Обединено кралство).